Икономическата ситуация в България, вместо да
показва признаци на съживяване и възход, продължава да се влошава или в
най-добрия случай да стагнира. БВП на страната при съпоставими цени все още е
по-нисък от 2008 г., последната предкризисна година. Няма сектор в българската
икономика, който да е отбелязал постоянен ръст през последните четири години,
от 2009 г. насам. Отделен е въпросът, че ръстът на останалите сектори е толкова
анемичен, както и на икономиката като цяло, че е в областта на статистическата грешка.
Вече е категорично ясно, че основна причина за настоящата трудна ситуация
отдавна не е международната икономическа криза. Напротив, основната причина се
корени в неадекватното политическо управление в държавата, което прехвърли
икономическите проблеми в политическата сфера и допринесе за създаването на
една перманентна политическа криза, която още повече влошава ситуацията в
останалите сектори на обществено-икономическия живот в страната.
Това неадекватно политическо управление и
оттеглянето на държавата от ролята й на регулатор и пазител на обществения ред
доведе до едно изключително нездравословно изкривяване на бизнес средата в
държавата, в която както отделният гражданин, така и малкия и среден бизнес е
единствено потърпевш. За сметка на това беше допуснато развитието на всякакви
монополни и олигополни структури, които успяват да просперират не на базата на
своите иновативни способни, а на базата на близостта си до държавното
управление. Станахме и продължаваме да бъдем свидетели на злоупотреба, както
със средства на данъкоплатците, чрез различни механизми за източване на
държавни ресурси, така и на злоупотреба с пазарно положение, насочено за
извличане на изгода директно от потребителите.
Всичко това показва, че в България има много
сериозен управленски проблем и единственият начин той да бъде коригиран е
държавата да започне да налага силата на закона, т.е. на първо място е
необходима реформа в съдебната система, което изисква сериозно усилие. На второ
място е необходима много сериозна реформа в държавната администрация, която да
се грижи за подобряването на бизнес средата и на трето място е необходимо
премахването на всякакви паразитиращи на гърба на държавата монополни и
олигополни структури, за да се създаде нормално функционираща пазарна среда,
където движещата сила е конкуренцията, а не връзките с властта.
Икономическата програма на Реформаторския блок
дава препоръки и решение как да се подобри функционирането на бизнес средата в
държавата, така че да се премахнат пречките пред развитието на конкуренцията,
което е единственият разумен път за изход от трудната икономическа ситуация.
Същевременно програмата предлага и мерки за възстановяване на регулативната
роля на държавата, която да бъде гарант за спазването на правилата и която да
предотвратява злоупотребата с пазарно положение.
Тя е организирана около 8 големи теми и съдържа
най-важните мерки, които би следвало да се приложат по отношение на
икономическата система и които са задължителни за всяка реформаторски настроена
власт. На първо място се цели облекчаване на средата за труд и бизнес, като
целта е опростяване и ускоряване на процедурите за започване на малък и среден
бизнес, което включва преминаване от разрешителен към регистрационен режим,
въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, както и прилагане на оценка на
въздействието за всички нови и промени в действащи нормативни актове. Изключително
важно предложение с цел подобряване на бизнес средата в България се съдържа в
изискването всички технически параметри, условия и начин на контрол на малкия и
средния бизнес да са детайлно разписани в закон. С това се цели от една страна
кодифициране на всички условия, които трябва да бъдат изпълнени при започването
на бизнес, а от друга премахване на произвола, водещ в крайна сметка до корупционни
практики, на овластената администрация. Сериозно внимание се отделя на промени
в трудовото законодателство, което от една страна да облекчи бизнеса при
наемането на работна ръка, съгласно най-добрите световни практики, а така също
засилване защитата на работещите от некоректни работодатели. Основен акцент е
отделен и на приемането на нов закон за обществените поръчки, който да премахне
възможностите за злоупотреба с обществени средства.
Втората голяма тема касае данъчното законодателство,
като целта тук е справедливо определяне на държавните и общински такси.
Предвижда се също така и въвеждането на необлагаем минимум при облагане на
доходите на физическите лица, което освен че ще облекчи финансовото състояние
на хората получаващи минимална и близки до минималната заплата, ще се отрази
благоприятно на потреблението и оттам на икономическия растеж. С цел постигане
на равнопоставеност програмата предвижда и изравняване на данъчната тежест на
едноличните търговци с останалите форми на фирмена организация.
Пенсионното осигуряване е една от проблемните
области в България. Чрез различни законови механизми пенсионната възраст в
България варира в широки граници. От друга страна има не малко примери на
пенсионните фондове, чиято основна цел не е увеличаване на разполагаемостта по
сметките на осигуряващите се, а намаляване на вноските чрез прилагането на
всевъзможни такси и комисиони, както и инвестиции в свързани фирми на основните
акционери, които се крепят единствено на базата на близостта с властта, а не на
някакви особени конкурентни предимства. Предложенията в пенсионното осигуряване
касае възможността работещите сами да определят кога да се пенсионират, на
базата на внесени минимален брой осигурителни вноски, в случая 240, , като
пенсионната възраст може да варира в рамките на 62 до 65 години. Повишаване
прозрачността и контрола на инвестициите на частните пенсионните фондове, което
да става с много по-голямо участие на осигурените е друго важно предложение.
Предвижда се и възможност пенсионните средства освен в пенсионни фондове, да
могат да бъдат насочвани и към други финансови посредници като банки,
застрахователни и инвестиционни дружества, в зависимост от предпочитанията на
осигурения.
Специално внимание е обърнато в програмата на
защитата на потребителите и кредитополучателите, като целта е премахването на
неравнопоставеността в отношенията потребител – бизнес и клиент – банка, като
стремежът е предотвратяване на непазраните практики на някои дружества спрямо
своите клиенти. Проблемът с някои банкови практики става все по-явен и в тази
връзка програмата предвижда мерки, които да премахнат създадените законови
преимущества на банковата система чрез въвеждането на пазарен референтен лихвен
процент, премахване на привилегированото отношение на банките в съда, премахване
на таксите за предсрочно погасяване на кредити след първите 12 месеца и
т.н.Предвижда се също така и учредяване на контролен орган извън БНБ с цел
премахване на конфликта на интереси между надзорната и останалите дейности на
централната банка.
Борбата с корупцията е другата важна тема в
програмата, като се предлага сериозно повишаване на прозрачността и контрола
върху регулаторните органи. По отношение на прозрачността се предвижда да
отпадне възможността за включване на клаузи за търговска тайна в документи,
касаещи изразходването на публични ресурси, а по отношение на контрола се
предлага избирането на ръководителите на контролните органи да става
задължително след публично изслушване на кандидатите. Наблегнато е също така на
изграждането на електронно правителство, както и увеличаване на отговорността,
съответно санкциите за разхищение на публични финансови средства.
Темата за борбата с монополите е друга основна
точка в програмата, като специално внимание е отделено на повишаване
ефективността на Комисията за защита на конкуренцията.
Енергийната независимост е последната тема от
програмата, но не по важност, като отново е наблегнато на регулаторната
ефективност, но също така и на ресурсната диверсификация на страната.
Посочените по-горе мерки в икономическата област
не са изчерпателни, но те са изключително необходими и тяхното въвеждане е от
първостепенно значение. В България съществуват необозримо количество проблеми
във всички сфери на обществения живот, включително и в икономиката на страната
и изброените мерки целят от една страна да поставят някакво начало, откъдето да
се започне, а от друга, да насочат вниманието на обществото към тези области, в
които е необходимо незабавно прилагане на спешни мерки. Както е видно от
последните действия на правителство, явно предложените мерки на Реформаторския
блок са намери чуваемост и някои от тези мерки ние виждаме, че управляващите
имат намерение да приложат на практика. Това е достатъчно доказателство за
адекватността и навременността на направените предложения.
Разбира се, в бъдеще тези мерки ще се развиват,
като целта е да станат част от една истинска реформаторска платформа за промяна
на държавата, съобразно европейските стандарти и евро-атлантическите ценности,
към които България отдавна е заявила своята принадлежност, но които на
българското общество не му се отдава да наложи, поради силното влияние на
минали отношения и зависимости. Крайно време е реформаторската перспектива да
бъде наложена в обществото, а подобна задача е по силите само на едни истински
демократи и наложили се реформатори, които са в основата на Реформаторския
блок.
Юлиан Войнов
