Сталинисткият знак на съветската
окупация в Бургас е т.нар. “Альоша”, който стърчи забит не къде да е, а в самия
символен център на града /агората/, облъчва и заразява пространството с ретроградност,
реакционност и мракобесническо усещане, застопорило се от времето на дивашката
диктатура, наложена ни от репресивния кремълски ботуш. Перспективите този
продукт на комунистическата пропаганда да бъде заличен и да се прочисти
централният площад на града ни, продължават да са минимални. Причините са за
това са доста. Основната е: липса на гражданско общество с памет и съвест.
Будни хора, демократи по дух, в града има и те категорично са за премахването
на т.нар.”паметник на червената армия”.
Но липсва оная масова атмосфера, която създава ядро от мислещи хора, които не
биха търпели и миг този нетърпим и унизяващ националното достойнство фосил,
препречващ главната улица на Бургас и затлачваш сякаш самата идея за по смислен
живот, в унисон с европейската ориентация на страната.
Но
нека почнем отначало, оборвайки комуноидните манипулатори пунктуално. Първо: т
.нар. “паметник” не е неутрален знак за едно срамно минало, напротив – той
ежечасно произвежда комунистическата гноясала лъжа, че историята се върти като
колело и работи за комунизма,
респективно за кремляните; освен това - напоследък паметникът се превърнал в
култов обект на комуноидните зомбита, в капище на червените бабички, които го
обкичват по повод деветосептеврийският пуч, както и на други партийни
празнувания и бесувания. Това предизвиква постоянно раздразнение у гражданството
на Бургас, понеже гранитният истукан се е
пльоснал на такова място, по презумпция за свободно събиране на гражданите. “Историята”,
която комунистите също считат за своя собственост, естествено е преиначена в
тяхна полза. Нито “Историята”, какво и да е тя не е история на БКП/БСП или ДС,
нито пък това, което самият паметник олицетворява, има нещо общо с историческите
факти. Вглеждайки се в двата барелефа в основата на гранитното купище, можем да
направим няколко извода… Първият: паметника консервира една лъжа во веки веков
и тя е, че бандите от червеноармейци са ни “освободили” от това, което
нечестните си във вътъка манипулатори и пропагандисти на червената чума,
наричат “фашизъм”. “Фашизъм” у нас в класическия му вид у нас не е имало.
Второ: “вечно признателните” поколения, тоест потомствата и котилото на получателите
на властта, са комунистически родове, т.нар. “червена номенклатура”, която
управлява страната и днес, ограбвайки народните имущества за поред път, както и
природни ресурси, са пряко заинтересовани да се пази техният паметник,
реставриращ соцносталгията в озлобеният и реваншистки настройван електорат на
БСП/к/, щамповани в затъпена маса, неподлежаща на морална еволюция, нито на
смислен дебат за миналото, респективно бъдещото. Трето: т. нар. “паметник” няма
никаква естетическа стойност, така че запазването му като някакъв ценен предмет
на изкуството, също е несъстоятелен довод. И тъй като естетика и етика са
неразривно свързани – ясно е, че този грозен комунистически катил-“освободител”,
размахал шмайзер над града ни, възпитава
в едно: низкопоклоннически робски чувства и озверяване.
Какви
са решенията: първо преместване на паметника в депо за тоталитарни артефакти;
внимателно разяснение, че това не е антируски акт; наличието на Руски паметник
в памет на загиналите през руско-турската война от 1878г., до двора на
гимназията за романски езици, говори, че признателността на българите е
достатъчно отчетлива, и не бива да се
подменя с отношението към този тоталитарен остатък, бележещ позорни събития в
българската история. Второ възможно решение е деконструкция на паметника на
една вече несъществуваща държава и замяна с приемлив символ от българското гражданство;
Кога,
ако не сега, и кой, ако не ние, свободните български граждани.
Иван Сухиванов
90 на сто от коментарите под тази публикация на булгазлии в местни медии подкрепят петицията за премахване на монумента от "Тройката".Защо да трошим пари за референдуми?!
ОтговорИзтриване